Росен Атанасов. Спомени

Някога (разказ за мига)

  • Някога ще довърша всички недовършени неща.
  • Някога ще започна всички незапочнати неща.
  • Някога ще живея без страх.
  • Някога ще имам надежда.
  • Някога ще повярвам.
  • Някога.
  • Някога ще те срещна, красива непозната. В един миг очите ни ще се срещнат, и в безкрайността на този миг ние ще разберем, че всичко, което преди сме били, всяко наше действие, мисъл и дума са били просто предпоставка за този миг. Ще разберем, че всичко, през което ще преминем насетне, всяка болка, радост и щастие ще са просто следствие на този миг. Ще разберем, че този миг е съществувал дълго преди да се родим и ще съществува дълго след като си отидем. В безкрайността на този миг ние ще разберем времето, ще овладеем пространството и безбрежността, която ни дели, ще се стопи. Ще разберем, че аз съм ти и ти си аз, и че това винаги е било така. Вбезкрайността на този миг ще разберем себе си, така както другият ни е разбрал, и със силата на това знание ще отделим очи спокойни. Защото този миг вече ще се е случил. Защото вече ще знаем. Защото ще повярваме.
  • Аз знам, че този миг ще дойде. Някога.

Път към Вечността – Елеонора Пенчева

Илюзии

Защо на дребно красота купуваш
тъй сляп за багрите на своята Душа?

Защо на злостни клюки ти робуваш
тъй глух за тишината на Ума?

Не проумя ли колко си безсилен
когато силата прилагаш?

Не се ли умори стотинки да пресмяташ
когато цялото богатство на Всемира
е в краката ти?

 

 

Послание

Отвори очи!
И виж невидимия свят на Светлината.
В калейдоскоп от светлини се залюлей!

Отвори уши!
И вслушай се във звуците на тишината.
С небесните рапсодии запей.

Отвори сърцето си!
И ще потънеш в океана от Всемира.

Отвори душата си!
Защото само тя разбира,
че този Свят — това си Ти!

 


Голяма книга за транзакционния анализ

от Франс Брекар и Лори Окс
Превод от френски език: Марина Франсоа

Голяма книга за транзакционния анализ - 1

Транзакционният анализ (ТА) е доказал полезността си в много области: психотерапия, личностно развитие, коучинг, консултиране, педагогика, бизнес.

Голямата книга за транзакционния анализ ни запознава с теорията на ТА, създадена от Ерик Бърн, с терапевтичните методи, използвани от него и от последователите му, с различните школи, използващи ТА в психотерапията, както и с други приложения на ТА: в консултирането, в обучението, в организациите, а също и с нови разработки на психолози и консултанти, използващи ТА.

В книгата са представени основните понятия на ТА: его състояния, психологически игри, сценарий, както и други важни понятия: изграждане на емоциите, безизходици, предаващи се през поколенията сценарии.

Авторките предлагат много примери, схеми, таблици и упражнения. Книгата съдържа богата информация и ще бъде полезна както за хората, желаещи да задълбочат познанията си за себе си, така и за студенти и за практикуващи терапевти и консултанти, обучаващи се в ТА.

За авторките:
Франс Брекар е сертифициран психотерапевт ТА и обучител/супервайзер по ТА. Лори Окс е клиничен психолог, сертифициран психотерапевт ТА и обучител/супервайзер по ТА. Лори и Франс са сред основателите на Школата по транзакционен анализ в Париж-Ил дьо Франс (психотерапия) във Франция.

Цена: 23 лв.
За поръчки пишете на: office@ars-sofia.eu

Golyama Kniga za TA_Extrait 36 p

Новата ни книга — в книжарниците !

Светла Георгиева
Разкази за вчера и други места

Photo ARS Sofia_Svetla Georgieva_Razkazi

ISBN 978-619-90049-5-1 (твърда подвързия). Цена: 21,60 лв.
ISBN 978-619-90049-4-4 (мека подвързия). Цена: 18 лв.

Български книжици
София, ул. «Аксаков» 10
твърда подвързия
мека подвързия

Хеликон
твърда подвързия

мека подвързия

Книжен център «Гринуич»
София, бул. «Витоша» 37  (вход Витоша) / ул. «Солунска» 21 (вход Солунска)

Петър Берон
София, ул. «Цар Шишман» 2

Книжарница «Нисим»
София, бул.«Васил Левски» 59

Книжарница «Бард»
София, ул. «Граф Игнатиев» 15

Книжарници «Сиела»

* * *

В разказите си Светла Георгиева вплита по удивително елегантен начин всичките свои умения и натрупвания: ритмиката и звучността — от музиката, пластиката и колорита — от изобразителното изкуство, стегнатия изказ и изящната образност — от поезията, сюжета и характерите — от личните си човешки преживявания. Най-ценното в нейната проза обаче са изтънчената, култивирана, бих казал високо цивилизована чувствителност и женствена чувственост, в съчетание с безспорна интелигентност, одухотвореност и, не на последно място, с човечност и съпричастност.

Независимо дали разказва житейска или фантастична история, независимо от артистичните й превъплъщения в различни по пол, характер, светоусещане и степен на образованост герои, Светла постига една цялост, наситена с неочаквани обрати и споена в деликатна амалгама, белязана от светлината на нейното присъствие.

Събраните в този сборник разкази са отговор и на въпросите: «Пише ли се днес стойностна българска литература?» и «Има ли добра женска поезия и проза?» Моят отговор е «Да! И то на високо европейско ниво.» Прочетете тази книга и, надявам се, ще ми повярвате.

Румен Шомов,
редактор

За автора

Светла Георгиева е писател, художник, автор и изпълнител на песни.

Завършила е Националната художествена академия в София. Има 21 самостоятелни изложби в България и чужбина. Работи в областта на графиката, графичния дизайн и оформлението на книги.

Автор е на стихосбирките: «Вълчица в храма», «Недоизпито море», «Звезди и плевели», «Петдесетият етаж на Шанхай». Публикува разкази в периодичния печат у нас и в чужбина. Нейни произведения са превеждани на английски, немски, испански, полски, сръбски, италиански и китайски език.

Композира и изпълнява песни по собствени стихове, някои от тях публикувани в авторския музикален албум «Птеродактил». Изнася концерти от свои песни в България, Холандия, Тунис, Полша, Париж, Берлин, Будапеща, Дъблин, Шанхай.

Член е на българския клон на международния ПЕН клуб. Живее и работи в София

Иван Илиев. Изкуството на оркестровото дирижиране в България. Зараждане и развитие през ХХ век

ARS Sofia. София, 2013 г.
ISBN: 978-619-90049-1-3 (хартиено издание)
ISBN: 978-619-90049-3-7 (електронна книга)

Ivan Iliev - Izkustvoto na orkestrovoto dirigirane 01Необходима е смелост, за да се захване млад човек с темата за «Изкуството на оркестровото дрижиране» при такава поразителна липса на информация, разработки и издания. Възможно е «американският опит» на Иван Илиев да е в основата на тази смелост — да погледнеш сложен и динамичен аспект от «птичи поглед». Адмирирам подобна смелост, разчитайки, че тя може да бъде заразителен пример и за други българи.

Намирам подхода на Иван Илиев за практичен, независимо от широкия Ivan Iliev - Izkustvoto na orkestrovoto dirigirane 02спектър на темата. Практичен, защото може да бъде полезен и за читател, неизкушен от детайлите на музикалната история. И понеже самият Иван Илиев е диригент,  той ненатрапчиво осветява «тъмната» диригентска професия (по думите на Римски‑Корсаков). Разкривайки. Диригентът «свири» на оркестър и за това е необходима ясно осъзната техника, сходна на инструменталната и вокалната. Същината на «диригентското мислене» Иван Илиев представя с текстове от различни краища на света, в които се виждат не само отгласи от голямата «диригентска дискусия» (ХІХ век) и нейното развитие, но и конкретните разсъждения на наши съвременници като Казанджиев, Табаков и отчасти Чакъров. Разбира се, изниква въпросът: Защо само тези имена?… Къде са Васил Стефанов, Руслан Райчев, Димитър Манолов и поредица други строители на оркестровата култура?… Отговорът е ясен. Бедна е писмовната ни памет. В случая Иван Илиев пестеливо, но достатъчно интригуващо цитира изследователи и диригенти от различни епохи, отваряйки врата за нови дискусии и анализи.

Иван Илиев почтено споделя сложността на проблемите. След прочитане на много от абзаците в текста ти се иска да има продължение, да навлезеш още повече в подробности: за репертоара и ролята на диригента, за функционирането на институциите, за нормативното устройство на оркестрите, за записите, за публичните прояви, акустика, инструментариум, за оценките и дистанцията във времето и т. н. Любопитно би било изследване за българските диригенти в чужбина — например помнещото се и днес гостуване на Добрин Петков в Ленинградска филхармония, международната кариера на Чакъров и Табаков и т. н. Не бих посочил подобни липси като слабост — по‑скоро е деликатно намекване, че в паметта ни има много «бели полета» и че те не се дължат само на липса на документи, но и на интелектуална слабост или недостатъчност в обществения и институционалния интерес.

Струва ми се, че Иван Илиев въздържа собствената си критичност към устройството на «българския модел» за развитие на институцията «оркестър», като ясно показва принципите и моделите от световния опит за менажиране на оркестри, тяхното успешно функциониране в съвременните условия. Това подсещане за актуалността на проблема не би трябвало да остане само в рамките на едно теоретично изследване. Склоността към еднопосочно «реформиране», предимно от счетоводно-административен произход, няколко пъти създава драматични ситуации в културния живот на България.

Невинаги си даваме сметка за «възхода и падението», за личностите и институциите, които са в основата на културните ни «турбуленции». Невинаги разбираме какво значи за 10 години (1945—1955 г.) да се създадат 13 професионални оркестъра, и да се премахнат с един замах (2011 г.) почти всички филхармонии. В текста има закодирани много въпроси — за ролите на диригента, на оркестранта, на културния мениджър, за състоянието на масовия вкус… Ако читателят се съсредоточи в текста, мисля, ще добие различна представа за музикалната карта на България.

 Проф. Пламен Джуров

Петър Щабеков — За музикалното изкуство

ARS Sofia. София, 2013 г.
ISBN: 978-954-90913-9-7 (хартиено издание)
ISBN: 978-619-90049-2-0 (електронна книга)

Petar Shtabekov - Za Musikalnoto izkustvo 01По-възрастното поколение музиканти и любители на музиката помнят Петър Щабеков като еталон за пианист акомпанятор, основоположник на единственото в продължение на 25 години камерно вокално‑клавирно дуо Барева—Щабеков, изнесло стотици концерти в България и в чужбина и пропагандирало активно музиката за глас и пиано. Освен активно концертиращ пианист, Петър Щабеков беше музикален публицист, лектор на редица семинари по време на музикални фестивали, в студио «Музика» към Българското национално радио.

* * *

Petar Shtabekov - Za Musikalnoto izkustvo 02В настоящата книга сме се опитали да съберем най‑ценното от публицистичната дейност на Петър Щабеков. Тя обхваща един дълъг период — от началото на 60‑те години до неговата смърт през януари 1984 година. Една част от материалите са есета за бележити композитори. На образованата публика много от фактите са известни, но нашата цел беше да покажем начина, по който те са написани — брилянтен стил и артистичен почерк, който прави от тях увлекателно четиво.

В друг раздел са събрани анотации към програмите на Софийската опера, главно премиери на известни опери. На мнозина от тях Щабеков е и преводач. И тук, наред със сериозния музиковедчески анализ, съвсем целенасочено сме оставили и преразказа на съдържанието на оперите. Те свидетелстват за високата обща култура и интересното перо на автора, който като че ли сам участва в развитието на действието.

Основният раздел, интересен за музиковедите, е този, в който са събрани лекциите на Петър Щабеков за песенната лирика на видни композитори, плод на неговата огромна изпълнителска дейност. «Песенната лирика на Бетовен» и «Песенната лирика на Любомир Пипков» са първите за времето си оригинални разработки и са съществен принос в тази неособено популярна област.

В същата глава има музиковедски анализ на няколко гениални клавирни съчинения на Роберт Шуман, който е любим композитор на Петър Щабеков.

Последният раздел е особено ценен за съвременното поколение български музиканти. В него са включени отзиви за концертите на видни български изпълнители от близкото минало. За съжаление, обаче, младите български музиканти слабо познават или изобщо не познават концертната дейност на Донка Куртева, Тамара Янкова, Люба Енчева и други. Чрез перото на Петър Щабеков, тези големи артисти оживяват на концертния подиум и доказват своето място в развитието на българската музикална култура.

Наред с тях, читателят се запознава и с първото издание на Пловдивския камерен фестивал, с VІ‑я национален конкурс «Светослав Обретенов», с българското участие на Братиславския есенен музикален фестивал и др.

* * *

Личност с енциклопедична култура, полиглот, естет във всеки момент от своето съществуване, Петър Щабеков остави трайна диря в българската музика.

Невписващ се в тогавашната конюнктура, той нямаше нито титла «доцент», нито «професор», но неговите дълбоки познания в областта на музиката респектират със своята многопосочност. Той беше търсен съветник на свои колеги и приятели, които истински оценяваха неговата ерудираност и култура.

Ростислав Йовчев