Елиас Канети. Спасеният език

200_spaseniqt-ezik_prednaЕлиас Канети
Спасеният език

Изд. Lege Artis
Поредица «Автентично»
Октомври 2008
Превод от немски: Елисавета Кузманова
Оформление: Лъчезар Владимиров
284 стр., мека подвързия
ISBN 978-954-9933-90-1
Цена: 16,00 лв. / 8,00 €

Виж продукта

200_spaseniqt-ezik_zadna

Това е първата книга от автобиографичната тетралогия «Спасеният език», «Факел в ухото», «Игра с очи»  и «Парти по време на война» (изд. Леге Артис, 2005) в превод на Елисавета Кузманова. Преводът на «Спасеният език» е изцяло актуализиран. Също в нова редакция, «Леге Артис» издаде «Маси и власт», както и неиздаваната биографична книга с над 500 фотографии «Елиас Канети — картини от един живот».

Цитати от книгата

«Всичко, което преживявах по-късно, вече се бе случило някога в Русчук. Там останалият свят се наричаше Европа и когато някой тръгваше нагоре по Дунава за Виена, се казваше, че пътува за Европа. Европа започваше там, където някога е завършвала Турската империя. Повечето от шпаньолите все още бяха турски поданици. При турците те винаги са живеели добре, по-добре, отколкото християните славяни на Балканите. Но тъй като мнозина измежду шпаньолите бяха заможни търговци, новият български режим поддържаше добри отношения с тях, а Фердинанд — царят, кой­то управляваше дълги години, минаваше за приятел на евреите.

(…) И сред самите шпаньоли имаше «добри семейства», под това разбираха онези, които отдавна вече бяха богати. Най-ласкавата дума, която можеше да се чуе за някого, беше: «Es de buena famiglia. — Той е от добро семейство.» Колко често и до втръсване съм слушал това от мама. Когато тя мечтаеше за «Бургтеатър» и четеше с мен Шекспир, и много по-късно дори, когато говореше за Стриндберг, който ѝ стана любим автор, тя не се стесняваше да каже за себе си, че е от добро семейство, че нямало по-добро. Тя, за която литературите на културните езици, които владееше, се превърнаха в същност на живота ѝ, не усещаше никакво противоречие между страстната универсалност и високомерната семейна гордост, постоянно подхранвана от нея самата.
Още по времето, когато бях напълно под нейна власт — тя ми разкри всички страни на духа и аз я следвах сляпо и въодушевено, — ми направи впечатление това противоречие, което ме измъчваше и разстройваше, и в безброй разговори по този въпрос, през различните периоди на моята младост, аз я упреквах, но това не ѝ правеше ни най-малко впечатление. Отрано, нейната гордост се беше развила в определена посока и непоколебимо я следваше, но с това тесногръдие, което у нея ми беше непонятно, тя от малък ме настрои против всякакво високомерие, свързано с произхода. (…) Всички предубеждения са породени от други предубеждения, а най-чести са онези, които възникват от техните противоположности.

Към това се прибави, че кастата, с която се свързваше майка ми, заедно с испанския си произход, беше и каста на парите. В моето семейство, и особено в нейното, аз видях какво причиниха парите на хората. За най-лоши намирах онези, които съвсем доброволно се отдаваха на парите. Опознах всички преходи от сребролюбието до манията за преследване. Видях братя, които от алчност се съсипваха взаимно в дългогодишни процеси и продължаваха да се съдят дори когато парите вече бяха свършили. Те бяха от същото «добро» семейство, с което майка ми така се гордееше. Тя също го виждаше, ние често говорехме по тези въпроси. Нейният ум беше проницателен, познанията ѝ за хората — изградени благодарение на големите произведения на световната литература, но и от опита на собствения ѝ живот. Тя съзнаваше мотивите на безумното самоизяждане, от което се разкъсваше семейството ѝ; с лекота би могла да напише роман за това, гордостта ѝ от същото това семейство, обаче, остана непоколебима. Ако беше любов, бих я разбрал. Мнозина от главните герои тя изобщо не обичаше, от някои бе възмутена, към други изпитваше презрение, но за семейството като цяло изпитваше само гордост.

По-късно разбрах, че в отношението си към човечеството съм също като нея. Отдадох най-хубавите си години, за да разоблича проявите на човека в различните исторически цивилизации. Изследвах безпощадно властта и я разнищих, също както майка ми процесите в нейното семейство. Има много малко лошо, което не бих могъл да кажа за човека и за човечеството. И все пак аз така се гордея с него, че истински мразя само неговия враг — смъртта…»

***

«Разговарях с татко за всяка книга, след като я прочетях. Понякога бях толкова развълнуван, че той трябваше да ме успокоява. Никога обаче не ми каза, както правят възрастните, че приказките не били истина; затова съм му особено благодарен, може би и до днес мисля, че те са истина.»

*

«По време на последната от нашите разходки през ливадите край река Мърси той ми говори по-различно от обикновено. Много настойчиво ме попита какъв искам да стана и аз, без да се замислям, казах: «Доктор!» «Ще станеш такъв, какъвто ти искаш! — ми каза той с нежност, която бе толкова голяма, че и двамата се спряхме. — Не е необходимо да ставаш търговец като мен и вуйчо ти! Ти ще следваш онова, което най-много те влече. И такъв ще станеш!»

Този разговор съхраних като негово последно желание.»

Виж продукта

Елиас Канети — картини от един живот

215_1_kartini-ot-edin-jivot_prednaПод редакцията на Кристиан Вахингер

Изд. Lege Artis
Август 2009
Поредица «Автентично»
Превод: Лилия Атанасова
Оформление: Лъчезар Владимиров
184 стр., твърда подвързия
500 ч/б фотографии

ISBN: 978-954-9933-95-6
Цена: 25 лв.

 

215_2_kartini-ot-edin-jivot_zadnaEдин почти столетен живот в над 500 снимки и текстове…
Повечето снимки в изданието се публикуват за първи път,  като илюстрация за вълнуващото превъплъщение на един талантлив и дълго непризнаван интелектуалец, с чувствителна душа и неспокоен живот…
Роден в България, носител на Нобелова награда за литература, Елиас Канети несъмнено е един от онези, които отварят вратата на българите към света.

 

Роберт Барски. Ноам Чомски: живот на дисидент

242_1_jivot-na-disident_predna
Роберт Барски
Ноам Чомски: живот на дисидент
биографична

Изд. Lege Artis
Поредица «Автентично»
30 ч/б фотографии
Превод: М. Бояджиева
Оформление: Л. Владимиров
Декември 2010
272 стр.
ISBN: 978-954-9933-13-7
Цена: 16,00 лв.

 

 

242_2_jivot-na-disident_zadna«Става ясно, че Чомски е заплаха и извор на притеснение за мнозина: той е евреин, който пледира за демократична държава в Израел (вместо за „Суверенната държава на еврейския народ); той е ционист, който предлага постепенно преминаване към двунационализъм; той е интелектуалец, който разкрива тайни споразумения между правителства и интелектуални елити; той е лингвист, който се прицелва в ценените теории на негови уважавани колеги лингвисти, философи, психолози и историци; той е учен, който провежда политически анализ и разобличава като измама повече от работите на политическите изследователи; и най-вече, той е един привилегирован американец, който поставя под въпрос това, което се смята за фундаментални американски ценности, като отбелязва, че основните права, дори тези, залегнали в американската конституция, преднамерено се потъпкват от избраните да ги поддържат, защото не обслужват интересите на управляващите елити.»
Роберт Барски

Р. Менасе. Изгонване от ада

071_1_izgonvane-ot-ada_oblojka_predna
Роберт Менасе
Изгонване от ада

Изд. Lege Artis
Ноември 2003
Поредица «Безкрайна проза»
424 стр., 14 х 21,5 см.
Превод: Елисавета Кузманова
Оформление: Любен Костов
ISBN 954-9933-36-9
Цена: 12,00 лв.

 

 

071_2_izgonvane-ot-ada_oblojka_zadnaНа среща на съученици 25 години след завършването Виктор Абраванел изобличава своите бивши преподаватели за тяхното нацистко минало. Разразява се скандал…
Романът представя две сякаш огледални съдби: на равина Манасе бен Израел и на австрийския историк Виктор Абраванел. Равинът е роден в Португалия през 1604 г., родителите му са жертви на Инквизицията, семейството едва успява да избяга и да започне нов живот в Амстердам. Абраванел, роден през 1955 г., е повлиян от психологическата атмосфера на родителите си и техните родители, жертва на нацизма. Всяко от семействата преживява бягството от «ада». Адът се осъзнава после —  едва след изгонването. Докато се пържим в него, говорим за родина. Героите не постигат спасение — поради завинаги изгубената идентичност и защото се оказва, че «адовостта» е черта и на новото «отечество»… Това е роман за лични съдби, за трудността да обичаш и за търсената, скривана, откривана и изгубвана идентичност на децата на емигрантите, за неизчезващия страх от преследване.

За героя Виктор Абраванел определено са използвани биографични елементи: той е на възрастта на автора, израсъл е в семейство полуевреи, жертви на нацизма, завършил е история, пише биография на Спиноза…

 

Роберт Менасе. Залезът на Европа

291_1_zalezat-na-evropa_predna_oblojka
Роберт Менасе
Залезът на Европа
Краят на нацията и бъдещето на демокрацията

Изд. Lege Artis
Ноември 2013 г.

Поредица Форум
Превод: Ангел Христов

Оформление: Л. Владимиров
132 стр., мека подвързия
ISBN 978-954-8311-46-15
Цена: 10,00 лв.

 

291_2_zalezat-na-evropa_zadna_oblojka
Роберт Менасе е роден е на 21.VI.1954 г. във Виена. Следва германистика, философия и политология във Виена, Залцбург и Месина. Живее във Виена и е писател на свободна практика. Пише романи, разкази, пиеси, есета. Носител е на множество престижни международни и федерални награди. Lege Artis издаде на български също и романите му «Изгонване от ада» (2003), «Блажени времена, крехък свят» (2006) и «Дон Жуан де ла Манча» (2009) и сборника му с разкази «Всеки може да каже „Аз“» (2010).


Демокрацията предполага просветения гражданин. Когато той се изгуби сред подстрекаваната от медиите тълпа, демокрацията става опасна за обществото. Роберт Менасе

Е.-Е. Шмит. Господин Ибрахим и цветята на Корана

080_1_g-n-ibrahim-i-tsvetyata-na-korana_predna-koritsa
Ерик-Еманюел Шмит
Господин Ибрахим и цветята на Корана
Изд. Lege Artis

Превод: Зорница Китинска
Оформление: Владислав Кутрев
Август 2004 г.
76 стр., мека подвързия, 14 х 21,5 см
ISBN 954-9933-46-6

Цена: 8,00 лв.

 

080_2_g-n-ibrahim-i-tsvetyata-na-korana_zadna

 

В Париж през шейсетте години едно дванайсетгодишно еврейче се сприятелява със стария бакалин арабин от улица «Бльо». Но привидността мами. Господин Ибрахим, бакалинът, не е арабин, улицата не е синя, а момчето може би не е еврейче…

«Благодарение на намесата на господин Ибрахим светът на възрастните се беше пропукал и вече не ми издигаше онази гладка стена, в която се блъсках преди, а една ръка се протягаше през пукнатината…»