Андрей Букурещлиев. Шуман

20,00 лв.

Изд. Orange Factory
Превод от френски ез.:
Зорница Китинска
І изд., 2010
Подвързия: мека. 168 с.
ISBN: 9789549223354

3 налични

Описание

Ако първата издадена в България книга на Андрей Букурещлиев — «Поглед към Шопен», е сред по-малко известните негови творби, то «Шуман» е книгата, която му донася признание, надхвърлящо пределите на Франция. По това време, когато я пише — 1955 година, той е известен главно като пианист — в същата година изнася рецитал в парижката зала «Гаво» — и едва ли самият той е подозирал, че успехът на тази книга ще го провокира да откликне на писателската дарба у себе си и тя да го съпътства до края. Този период е изпълнен с много по-сериозни и дълбоки трансформационни енергии, които го тласкат към съвсем различни от предначертаните още от софийските си години, пътища на пианист с голямо бъдеще. Той изживява по свой начин драмата на пианиста, у когото надделява волята за създаване на музика над тази, да интерпретира написаната преди него (съдба, която «сполетява» неговия идеал за музикант — Ив Нат. Смъртта на Валтер Гизекинг през 1956 година — големият немски пианист, когото Андрей среща на майсторски клас в Саарбрюкен, и който не позволява на Андре да изостави пианото, както и смъртта на Ив Нат, като че ли го тласкат към избора на собственото решение да продължи с композиция. По това време се среща с музикалния философ Борис де Шлозер, разговорите с когото го насочват в нови посоки, всъщност неговите истински. В този смисъл «Шуман» е книга, с която Андре Букурещлиев ясно вижда очертанията на съвсем нов житейски период, без да е в състояние обаче да подмине само с прекрасен спомен в себе си това, което му е носила дотогава Шумановата музика (засвидетелствана от съществуващ запис на Фантазия оп. 17 със самия Букурещлиев). А и какъв по-недвусмислен подарък за сватбата му с Жанн Букурещлиев през 1954 година от това, да ѝ посвети своя вдъхновен, но далеч от всякаква патетика, разказ за Шуман и неговата любов към Клара Вик. Същевременно, да се пише за автор «отвъд Рейн», както Букурещлиев обича да нарича немските композитори, в толкова снобска и в края на краищата традиционна атмосфера, каквато е тази в Париж, е недвусмислен белег за разграничаване, за намиране на собствения остров на свобода, която му е още по-ценна, когато става въпрос за стиловите му и музикантски възгледи, и за която той е готов да жертва всичко.

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Андрей Букурещлиев. Шуман“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *