Моцарт. Сонати KV300h, KV 570, KV 576 и Ададжо KV 540. Боян Воденичаров, пианофорте

37,25 лв.

Издател: Fuga Libera, 2008
Label: Outhere S.A.

ASIN: B001716JS8

Категории: ,

Описание

Волфганг Амадеус Моцарт
(1756-1791)

Соната в до мажор KV 300h
Соната в си-бемол мажор KV 570
Соната в ре мажор KV 576
Ададжо в си минор KV 540

Боян Воденичаров, пианофорте

Отзиви за диска

Небожественият Моцарт

Дисковете с изпълнения на пианофорте рядко предизвикват силен отглас, може би по подобие на инструмента, който чуваме в тях. А може би също и заради това, че много изпълнители не са избрали пианофортето, а просто са избрали инструмента от онази епоха в един достоен за похвала подход, който обаче невинаги се оказва музикално интересен. В брошурата към този диск Боян Воденичаров обяснява накратко, че пътят за него е бил напълно различен. Той стига до мисълта за различен инструмент от своето обичайно модерно пиано след мъчително изпълнителско търсене на музиката на Моцарт. И затова човек има чувството, че този изпълнител прави наистина нещо с този инструмент, копие на пианофорте Валтер от 1795 година.

Най-впечатляващото е едно изкуство на тушето, много различно от това, на което са свикнали любителите на пианофортето. По-контрастно, по-изразитено, човек чувства, че изкуството на Воденичаров не е само умствено, а и чисто материално, физическо, и че е възможно — на пианофорте, също както с човешкия глас (сравнение, което несъмнено щеше да се хареса в бароковмата епоха, която поставя вокалното изкуство на върха), една нота да се атакува по различни начини. Не, Моцарт изобщо не е гладък и еднообразен.

« Пианофортистът » вдъхва контрасти в самите части — във всички тях. Така, шеговитото звучене на Allegro Moderato-то на соната KV 300h става в един момент по-нежно, и затова по-красиво, може би дори малко меланхолично, подготвяйки ни за Andante cantabile-то. А поради това третата част звучи още по-радостно — наивно облекчение след неизвестностите и лутанията. Тези звукови контрасти са особено впечатляващи в бавните части, още повече, че в този диск са представени две от най-красивите Adagio на Моцарт: това от Соната KV 570 и отделното Adagio KV 540. В тях чувстваме приемствеността между Empfindseimkeit на К. Ф. Е. Бах и музиката на този В. А. Моцарт — музика, върната към своята човечност, разобожествена от Боян Воденичаров ! И не, Моцарт не е гладък и еднообразен. Този Моцарт е всъщност по-скоро поетичен, не обсебен от видението на смъртта, а просто понякога обзет от съмнение и от тази сладко-горчива меланхолия, която обикновено не свързваме с класическата епоха (Adagio-то на Соната KV 570).

Прочитът на Боян Воденичалов е забележително човечен в изразяването на чувствата. Adagio KV 540 — което на едно модерно пиано лесно би могло да отлети към всемирно видение на хиперболична и романтична тъга — на това пианофорте, използвано толкова сдържано, става израз на чувството на един-единствен самотен човек. И то вълнува още повече, понеже е просто, но без да бъде лишено от изразителност, без да бъде оголено и спартанско. Ето ни изведнъж в присъствието (музикално) на един човек, в цялата му сложност и с всичките му противоречия, когото не се мъчим да разберем, нито да окачествим, нито да класифицираме, а когото просто « чувстваме ». Подобно музикално преживяване и наслада са доста редки.

Лоик Шаин (Loïc Chahine)
(Превод от френски: Марина Франсоа, ARS Sofia)
Оригиналната статия:
http://www.musebaroque.fr/le-non-divin-mozart/

Vincent Goris от фламандското музикално радио «Клара» за диска, с оценка 5 звезди

Още отзиви за диска от белгийския печат

*** 
De lijnen en de articulatie zijn van een voorbeeldige helderheid. Versieringen en agogische accenten worden partituurgetrouw en smaakvol ingezet. De fraaie, heldere en homogene klank van het gebruikte fortepiano (Chris Maene, naar Walter 1795) helpt hem om zijn visie te verwezenlijken. 
(Hans Quant, Luister nr. 654, p. 102) 

***** 
Rayonnante, pleine de vie et d’assurance, ces interprétations qui ne cherchent pas midi à quatorze heures sont immédiatement séduisantes. 
(Jérôme Bastianelli, Diapason nr. 563, november 2008, p. 106) 

**** 
Au piano-fortiste, cette musique pose un défi: dénicher l’instrument ad hoc et élaborer un mode de jeu différent de ceux qu’il destine aux premières oeuvres mozartiennes. Boyan Vodenitcharov fait coup double. L’instrument a la riche palette sonore que requiert ce répertoire, Vodenitcharov ne se contente pas de verser dans le camp ennemi, celui de l’instrument ancien. 
Jazzman et compositeur, il a le bagage pour concevoir sa vision de la création mozartienne. 
(Frank Langlois, le Monde de la musique nr. 336, november 2008, p. 93) 

Verwacht bij Vodenitcharov geen grandeur, frivoliteiten of een gepolijste Mozart. In plaats hiervan brengt hij binnen een intimistisch kader een zeer rijk en gevarieerd verhaal waardoor je vanaf de eerste seconde wordt geboeid. 
(Vincent Goris, Muziek & Woord, november 2008, p. 26) 

Joker van Crescendo 
Cet enregistrement est une belle synthèse de la nature slave du pianiste et du caractère viennois du compositeur; il offre de splendides moments de joie pour les amateurs de Mozart. 
(Jean-Marie André, Crescendo nr. 96, januari-febrauri, p. 68)

 

 

 

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Моцарт. Сонати KV300h, KV 570, KV 576 и Ададжо KV 540. Боян Воденичаров, пианофорте“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *