Според Рудолф Щайнер тези две съчинения са естественото продължение на «Теософия» (Събр. съч. 9) и «Как се постигат познания за висшите светове» (Събр. съч. 10). В тях под афористична форма са описани онези душевни изживявания, които ни разкриват свръхсетивната природа на човека и света.
Текстът изисква пределна концентрация на вниманието и дава основите на медитирането, както то следва да бъде разбирано в светлината антропософската духовна наука.