Основен философски труд на Рудолф Щайнер и същевременно фундамент на антропософската духовна наука, третиращ с еднаква дълбочина както познавателния процес, така и етиката. Излиза през 1894 г., след като предпоставките на Щайнеровата «теория на познанието» и проблемът за отношението между «познание» и «действителност» е разгледан две години по-рано в неговата дисертация «Истина и наука. Увод към философия на свободата», (Събр. съч. 3).
В своята «биографична» лекция от 27 октомври 1918 г. («Историческа симптоматология», Събр. съч. 185), Рудолф Щайнер обобщава:
Това, което оставих тогава под писмена форма, беше преди всичко един етичен индивидуализъм. С други думи, аз посочих: човекът никога не би могъл да бъде свободен, ако неговите действия не произтичат от онези идеи, които се коренят в отделната човешка индивидуалност.