По-възрастното поколение музиканти и любители на музиката помнят Петър Щабеков като еталон за пианист акомпанятор, основоположник на единственото в продължение на 25 години камерно вокално‑клавирно дуо Барева—Щабеков, изнесло стотици концерти в България и в чужбина и пропагандирало активно музиката за глас и пиано. Освен активно концертиращ пианист, Петър Щабеков беше музикален публицист, лектор на редица семинари по време на музикални фестивали, в студио «Музика» към Българското национално радио.
* * *
В настоящата книга сме се опитали да съберем най‑ценното от публицистичната дейност на Петър Щабеков. Тя обхваща един дълъг период — от началото на 60‑те години до неговата смърт през януари 1984 година. Една част от материалите са есета за бележити композитори. На образованата публика много от фактите са известни, но нашата цел беше да покажем начина, по който те са написани — брилянтен стил и артистичен почерк, който прави от тях увлекателно четиво.
В друг раздел са събрани анотации към програмите на Софийската опера, главно премиери на известни опери. На мнозина от тях Щабеков е и преводач. И тук, наред със сериозния музиковедчески анализ, съвсем целенасочено сме оставили и преразказа на съдържанието на оперите. Те свидетелстват за високата обща култура и интересното перо на автора, който като че ли сам участва в развитието на действието.
Основният раздел, интересен за музиковедите, е този, в който са събрани лекциите на Петър Щабеков за песенната лирика на видни композитори, плод на неговата огромна изпълнителска дейност. «Песенната лирика на Бетовен» и «Песенната лирика на Любомир Пипков» са първите за времето си оригинални разработки и са съществен принос в тази неособено популярна област.
В същата глава има музиковедски анализ на няколко гениални клавирни съчинения на Роберт Шуман, който е любим композитор на Петър Щабеков.
Последният раздел е особено ценен за съвременното поколение български музиканти. В него са включени отзиви за концертите на видни български изпълнители от близкото минало. За съжаление, обаче, младите български музиканти слабо познават или изобщо не познават концертната дейност на Донка Куртева, Тамара Янкова, Люба Енчева и други. Чрез перото на Петър Щабеков, тези големи артисти оживяват на концертния подиум и доказват своето място в развитието на българската музикална култура.
Наред с тях, читателят се запознава и с първото издание на Пловдивския камерен фестивал, с VІ‑я национален конкурс «Светослав Обретенов», с българското участие на Братиславския есенен музикален фестивал и др.
* * *
Личност с енциклопедична култура, полиглот, естет във всеки момент от своето съществуване, Петър Щабеков остави трайна диря в българската музика.
Невписващ се в тогавашната конюнктура, той нямаше нито титла «доцент», нито «професор», но неговите дълбоки познания в областта на музиката респектират със своята многопосочност. Той беше търсен съветник на свои колеги и приятели, които истински оценяваха неговата ерудираност и култура.
Ростислав Йовчев
Скъпи приятели, 
