Петър Щабеков — за музикалното изкуство

Издателство ARS Sofia

 

По-възрастното поколение музиканти и любители на музиката помнят Петър Щабеков като еталон за пианист акомпанятор, основоположник на единственото в продължение на 25 години камерно вокално‑клавирно дуо Барева—Щабеков, изнесло стотици концерти в България и в чужбина и пропагандирало активно музиката за глас и пиано. Освен активно концертиращ пианист, Петър Щабеков беше музикален публицист, лектор на редица семинари по време на музикални фестивали, в студио «Музика» към Българското национално радио.

* * *

В настоящата книга сме се опитали да съберем най‑ценното от публицистичната дейност на Петър Щабеков. Тя обхваща един дълъг период — от началото на 60‑те години до неговата смърт през януари 1984 година. Една част от материалите са есета за бележити композитори. На образованата публика много от фактите са известни, но нашата цел беше да покажем начина, по който те са написани — брилянтен стил и артистичен почерк, който прави от тях увлекателно четиво.

В друг раздел са събрани анотации към програмите на Софийската опера, главно премиери на известни опери. На мнозина от тях Щабеков е и преводач. И тук, наред със сериозния музиковедчески анализ, съвсем целенасочено сме оставили и преразказа на съдържанието на оперите. Те свидетелстват за високата обща култура и интересното перо на автора, който като че ли сам участва в развитието на действието.

Основният раздел, интересен за музиковедите, е този, в който са събрани лекциите на Петър Щабеков за песенната лирика на видни композитори, плод на неговата огромна изпълнителска дейност. «Песенната лирика на Бетовен» и «Песенната лирика на Любомир Пипков» са първите за времето си оригинални разработки и са съществен принос в тази неособено популярна област.

В същата глава има музиковедски анализ на няколко гениални клавирни съчинения на Роберт Шуман, който е любим композитор на Петър Щабеков.

Последният раздел е особено ценен за съвременното поколение български музиканти. В него са включени отзиви за концертите на видни български изпълнители от близкото минало. За съжаление, обаче, младите български музиканти слабо познават или изобщо не познават концертната дейност на Донка Куртева, Тамара Янкова, Люба Енчева и други. Чрез перото на Петър Щабеков, тези големи артисти оживяват на концертния подиум и доказват своето място в развитието на българската музикална култура.

Наред с тях, читателят се запознава и с първото издание на Пловдивския камерен фестивал, с VІ‑я национален конкурс «Светослав Обретенов», с българското участие на Братиславския есенен музикален фестивал и др.

* * *

Личност с енциклопедична култура, полиглот, естет във всеки момент от своето съществуване, Петър Щабеков остави трайна диря в българската музика.

Невписващ се в тогавашната конюнктура, той нямаше нито титла «доцент», нито «професор», но неговите дълбоки познания в областта на музиката респектират със своята многопосочност. Той беше търсен съветник на свои колеги и приятели, които истински оценяваха неговата ерудираност и култура.

Ростислав Йовчев

Иван Илиев. Изкуството на оркестровото дирижиране в България (Зараждане и развитие през ХХ век)

Издателство ARS Sofia

Брой страници 160
Година на издаване 2013
Корици меки
Език български
Тегло 283 г
Размери 15 x 24 см
ISBN 9786199004913

Зараждането на оркестровото дирижиране в България е естествен исторически процес, тясно свързан с развитието на оперните и симфоничните оркестри в страната в началото на ХХ век. Развитието на това изкуство е отражение на социалните и културни нагласи в българското общество и изразява тенденциите в музикалната общественост за приобщаването към принципите, заложени в западноевропейската музикална традиция.

Въпросът какво представлява изкуството на оркестровото дирижиране е тясно свързан с неговата роля за функционирането на симфоничния оркестър, защото диригентът е преди всичко музикант, притежаващ умението да формира художествения облик на музикалната творба, а след това – човекът, който изгражда връзката между себе си, музиката и сложния организъм, наречен оркестър. Именно в този последен елемент се концентрира цялата сложност на диригентската дейност.

Иван Илиев

Голяма книга за транзакционния анализ

Издателство ARS Sofia, Книжарница ARS Sofia,

Авторки: Франс Брекар, Лори Окс
Превод от френски език: Марина Франсоа

Транзакционният анализ (ТА) е доказал полезността си в много области: психотерапия, личностно развитие, коучинг, консултиране, педагогика, бизнес.

Голямата книга за транзакционния анализ ни запознава с теорията на ТА, създадена от Ерик Бърн, с терапевтичните методи, използвани от него и от последователите му, с различните школи, използващи ТА в психотерапията, както и с други приложения на ТА: в консултирането, в обучението, в организациите, а също и с нови разработки на психолози и консултанти, използващи ТА.

В книгата са представени основните понятия на ТА: его състояния, психологически игри, сценарий, както и други важни понятия: изграждане на емоциите, безизходици, предаващи се през поколенията сценарии.

Авторките предлагат много примери, схеми, таблици и упражнения. Книгата съдържа богата информация и ще бъде полезна както за хората, желаещи да задълбочат познанията си за себе си, така и за студенти и за практикуващи терапевти и консултанти, обучаващи се в ТА.

 За авторките: Франс Брекар е сертифициран психотерапевт ТА и обучител/супервайзер по ТА. Лори Окс е клиничен психолог, сертифициран психотерапевт ТА и обучител/супервайзер по ТА. Лори и Франс са сред основателите на Школата по транзакционен анализ в Париж — Ил дьо Франс (психотерапия) във Франция.

Брой страници 574
Година на издаване 2016
Корици меки
Език български
Тегло 896 г
Размери 16 x 24 см
ISBN 9786199004982

 

Светла Георгиева. Разкази за вчера и други места

Издателство ARS Sofia,

ARS Sofia. София, 2015 г. І изд.
ISBN 9786199004944 (мека подвързия). 18 лв.
ISBN 9786199004951 (твърда подвързия). 21,60 лв.

В разказите си Светла Георгиева вплита по удивително елегантен начин всичките свои умения и натрупвания: ритмиката и звучността — от музиката, пластиката и колорита — от изобразителното изкуство, стегнатия изказ и изящната образност — от поезията, сюжета и характерите — от личните си човешки преживявания. Най-ценното в нейната проза обаче са изтънчената, култивирана, бих казал високо цивилизована чувствителност и женствена чувственост, в съчетание с безспорна интелигентност, одухотвореност и, не на последно място, с човечност и съпричастност.

Независимо дали разказва житейска или фантастична история, независимо от артистичните й превъплъщения в различни по пол, характер, светоусещане и степен на образованост герои, Светла постига една цялост, наситена с неочаквани обрати и споена в деликатна амалгама, белязана от светлината на нейното присъствие.

Събраните в този сборник разкази са отговор и на въпросите: „Пише ли се днес стойностна българска литература?“ и „Има ли добра женска поезия и проза?“ Моят отговор е „Да! И то на високо европейско ниво.“ Прочетете тази книга и, надявам се, ще ми повярвате.

Румен Шомов, редактор

За авторката

Светла Георгиева е писател, художник, автор и изпълнител на песни. Завършила е Националната художествена академия в София. Има 21 самостоятелни изложби в България и чужбина. Работи в областта на графиката, графичния дизайн и оформлението на книги. Автор е на стихосбирките: „Вълчица в храма“, „Недоизпито море“, „Звезди и плевели“, „Петдесетият етаж на Шанхай“. Публикува разкази в периодичния печат у нас и в чужбина. Нейни произведения са превеждани на английски, немски, испански, полски, сръбски, италиански и китайски език. Композира и изпълнява песни по собствени стихове, някои от тях публикувани в авторския музикален албум „Птеродактил“. Изнася концерти от свои песни в България, Холандия, Тунис, Полша, Париж, Берлин, Будапеща, Дъблин, Шанхай. Член е на българския клон на международния ПЕН клуб. Живее и работи в София.

Познавам една птица…

Разказите на Светла Георгиева притежават особена вътрешна светлина. В нейната проза има и лирика, и музика, и деликатна женска наблюдателност. За каквото и да разказва тя: за внезапно влюбване или за дълго изстрадвана раздяла, за ергенска самота или за весела вечер, оставила за спомен пъстро ветрило, за Моцартов мотив, изсвирен с уста от съседа отсреща, или за вълненията на древен воин от антична легенда — във всички излитания на нейната фантазия усещаме вродена артистичност, чувствена правдивост и философска дълбина. Друг разказвач на нейно място би се заплел, би изпаднал в моменти на бледо съчинителство, ако вървеше след такова многообразие от теми и сюжети, сред такова множество от автентични и, може би, измислени случки. Но разказваческата дарба на Светла Георгиева е някак естествено защитена от кухо съчиняване. В тази дарба откриваме редки и ценни съставки: проникване в чуждата съдба, съпричастие към болката и радостта на малко познати хора, внимателно разгадаване на описваното събитие — с неговите причини, скрити импулси и видими жестове. Светла Георгиева притежава не само рядката способност да изрази пластично всичко това, но и да го осмисли художествено, да му придаде глъбина и простор, да му намери истинското място в трудната хармония на живота. На много места в нейните разкази се усеща скритото предположение, че все пак има висша справедливост, някаква космическа воля, която направлява човешките съдби. Може би оттам идва и особеният светлик на тези разкази. Той помага на читателя да съгледа и в най-прозаичната случка, и в най‑болезненото премеждие нещо извисено, нещо окрилящо. Така кървавата автомобилна катастрофа, описана в „На пътя, при разклона“, е само един от многото примери за това как дори мрачното произшествие може да породи красиво ефирно видение, родствено на любовта.

Тази завидна способност да освети повече тъмни ъгълчета от една случка помага на авторката, пък и на читателя, да разплете кълбото от причини и следствия, за да обрисува пред нас действителен — търсещ и намиращ своето вътрешно равновесие — съвременен човек.

Но нейният поглед е насочен не само към днешното време. Тя си позволява творческата дързост да обърне очи и към други времена. Това се потвърждава в образа на древния воин от разказа „В лагера на врага“. Този образ носи и стародавни, и днешни черти. Такава е, някак извън времето и пространството, и неговата внезапна любов, оказала се по‑силна от знатния произход, от жаждата за власт, от всичко. В друг разказ авторката отделя място за историческата фигура на Ханибал, изричайки и ироничната реплика: „Ханибал не знае, че живее преди новата ера.“ Но това е само едно увлекателно начало на разказа „Ханибал и други форми на живот“, където някак неочаквано достигаме до вълненията на съвременната героиня госпожа С. и до… нейния домашен любимец Ханибал.

Разказите на Светла Георгиева са живи и правдиви, в тях винаги се усеща финесът на една, нека я наречем, интелектуална заостреност. Но тази умна заостреност е нещо различно от изкуствената претенция за „чист интелектуализъм“, появяващ се понякога в работите на един или друг автор. Светла Георгиева не просто разбира нещата от живота — тя самата е разбираема. За контактността на нейната проза спомага музиката на нейния артистичен и жив наратив. Впрочем, и музиката като изкуство често присъства в прозата, а доколкото знам — и в житейското ежедневие на авторката.

Ще ми се да завърша с малък цитат от разказа „Моцарт и птицата на Шрьодингер“:

„… Музиката, казваше един приятел, съществува обективно във вселената. Някои успяват да я извлекат оттам. Представям си Моцарт, който улавя тънката нишка, невидима за останалите, и извлича музиката си. А заедно с нея повлича изгрева, дъжда, зеления цвят на листата, полетата с цъфнала лавандула, вятъра, тъгата, синьото преди нощта, четирите фази на луната, сутрини с още веднъж любов, летенето на птиците, приливи и отливи, пътища, краткия сняг върху пролетни клони, реки, които прииждат, ДНК, усмивки, сбогом, тишина, звезди, звезди, още звезди… Заради общата нишка, вплетена в лабиринта на вселената, музиката може да извика всяко едно от тези неща. Познавам една птица, която беше наясно с това.“

Ще допълня — хубаво е, че съществуват такива редки птици.

Георги Константинов
София, 2014