Описание

Лекциите, събрани в този том, представляват част от учението на Езотеричната школа, създадена от Рудолф Щайнер, доколкото чрез тях трябваше да бъде подготвена една точно определена форма на езотерично обучение. Самата Езотерична школа е просъществувала от 1904 г. до избухването на Първата световна война през лятото на 1914 г. под формата на три секции, или класове. Изградена върху основите на антропософията, тя е трябвало да спомогне за практическото усвояване на по-висшите познавателни степени: имагинацията, инспирацията и интуицията.

ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО:

Петдесятница — празникът, свързан с освобождаването на човешкия дух
Берлин, 23 май 1904 г.
Връзката между Петдесятница и общочовешката еволюция според един ръкопис от Ватиканската библиотека и друг, притежаван от граф Сен Жермен. Двата велики мирогледа през петата коренна раса: египетско-индо-южноевропейски, произтичащ от интуицията на Девите; персийско-германски, произтичащ от интуицията на Азурите. Противоположността между тези две течения. Начало на човешката реинкарнация през Лемурийската епоха и събитията, свързани с този факт. Грехопадението като условие за постигане на свобода. Прометей като представител на човешкия стремеж към свобода. Указания относно мистерията Петдесятницата в Евангелието на Йоан. Петдесятница като символ на човешкия порив за свобода.

Противоположността между Каин и Авел
Берлин, 10 юни 1904 г.
Окултното значение на Мойсеевия разказ за Адам и Ева и техните потомци: безполово и полово размножение. Полово размножение — едва след времето на Сет. Преходът от Адам към Сет: Каин и Авел. Противоположността между Каин (мъжкият дух) и Авел (женският дух): интелектуален и инспиративен
принцип. Раждането на егоизма чрез интелекта. Борбата срещу врагове на човечеството: родът на Ракшас. Сбъдване на едно пророчество на Нострадамус чрез основаването на Теософското общество и възраждането на първоначалните мистерии. Учението за реинкарнацията и кармата.

Мистериите на друидите и дротите
Берлин, 30 септември 1904 г. (бележки)
Дротите или друидите — древните германски посветени. Трите степени на посвещение. «Едда» като описание на онова, което действително е ставало в древните мистерии на дротите. Жрецът на друидите като архитект на човечеството; смътното отражение на това във възгледите на масоните.

Митът за Прометей
Берлин, 7 октомври 1904 г.
Екзотерични, алегорични и окултни възможности за тълкуване на митовете. Легендата за Прометей и нейното тълкуване като мистерийно представяне на следатланското човечество и неговата история. Лемурийска, атлантска и следатлантска епоха. Изнамирането на огъня и Прометей като представител
на следатлантската епоха. Противоположности между камаманасичното мислене на Епимей и манасичното мислене на Прометей, посветеният в мъдрост и дело водач на следатлантското човечество.

Мистерията на розенкройцерите
Берлин, 4 ноември 1904 г.
Митът за Каин и Авел, за Хирам и Соломон (легенда за Храма), даден от Кристиян Розенкройц на Розенкройцерското братство през XV столетие. Легендата като символично представяне на съдбата на трета, четвърта и пета под-раса на петата коренна раса във връзка с развитието на християнството. Християнският принцип за равенство на всички хора пред Бога и приложението му в световен порядък по време на Френската революция. Християнството на разпнатия Исус и бъдещото християнство на розенкройцера. Тайната на Бронзовото море и на Златния триъгълник.

Манихейството
Берлин, 11 ноември 1904 г.
Духовното течение на манихейството. Животът на неговия основател Мани. Големият противник на манихейството: Августин. Легендата за Мани и манихейското разбиране на злото. Злото като ненавременно добро и манихейският принцип за собствено духовно просветление (Фауст) като противоположност на принципа на външния авторитет (Августин и Лутер). Взаимодействието между добро и зло във връзка с принципа на живот и форма. Живот и форма в развитието на християнството. Преодоляване на злото чрез благост като задача на манихейското духовно течение. Борбата на Августин срещу Фауст и борбата на йезуитизма срещу масонството.

Същност и задачи на масонството от гледна точка на Духовната наука
Първа лекция, Берлин, 2 декември 1904 г.
Легендата за Храма като основа на масонството. Ритуалът на приемане в Йоановото масонство. Майсторската степен и Легендата за Храма. Символичните действия като отражение на окултните процеси в астралното поле. В древността масоните действително са били зидари. Строителното изкуство и отношението му към познанието на Вселената. Масонството е надраснало своята същинска задача; оправданото му съществуване чрез четвъртата под-раса.

Втора лекция, Берлин, 9 декември 1904 г.
Масонството – една външна обвивка без вътрешно съдържание. Гьоте и масонството. Степента Royal – Arch. Действено масонство и архитектура. Висшите степени. Манифестът на Великия Ориент на Мемфиското и Мизраимското масонство в Германия. Значението на Легендата за Храма и на действеното масонство: интуитивно знание, което трябваше да изчезне. Нашата епоха (пета под-раса) като истинската епоха
на човешкия разум. Проникването на човешката духовност в минералния свят като смисъл на Бронзовото море. Речта на английския министър-председател Балфур относно теорията на електричеството: загатване за една повратна точка в развитието на човешкото мислене. Древният произход на масонските институции.

Трета лекция, Берлин, 16 декември 1904 г.
Масонство на висшите степени. Съчетаният ритуал на Мемфис и Мизраим. Калиостро и масонството на висшите степени. Камъкът на мъдреците (безсмъртие) и мистичната пентаграма в учението на Калиостро. Френската революция и граф Сен-Жермен. Разликата между постепенното посвещение във висшите степени и демократичните средства за познание в Йоановото масонство.Четирите учебни метода при ритуалите на Мемфис и Мизраим. Същественото в окултните практики: присъствието на формите. Новото познание за атома. Бъдещото познание за връзката между атома, електричеството и човешката мисъл.

Мисълта за еволюция и инволюция, лежаща в основите на тайните общества
Берлин, 23 декември 1904 г.
Значението на тайното знание: посредник за осъзнаване на непрекъснатия живот, безсмъртието. Великият закон за развитие на съзнанието. Задачата на нашата епоха: човешкият Дух да проникне в минералния свят. Одухотворените природни царства като бъдещо съдържание на душата в съответствие със закона за еволюцията и инволюцията. Бъдещото въздействие на човешкия Дух, включително до равнището на атома. Връзката между атома, мисълта и електричеството. Залезът на петата коренна раса в резултат на битката на всички срещу всички. Формите и тяхното значение във връзка с бъдещите степени на еволюцията. Относно изгубеният Храм и неговото възстановяване във връзка с Легендата за Дървото на Кръста или Златната легенда

Относно изгубения Храм и неговото възстановяване във връзка с легендата за Дървото на Кръста
или Златната легенда
Първа лекция, Берлин, 15 май 1905 г.
Теософия и практика (непр. прокопаването на тунел). Необходимото познаване на закона за човешкото сътрудничество с оглед на общественото устройство. Замяната на старата жреческо-държавна култура с културата на ума в четвъртата под-раса. Троянската война. Основаването на Рим. Първите седем царе на
Рим като представители на седемте етапи от четвъртата културна епоха. Връзката им със седемте принципа на човека. Храмовата легенда и нейната връзка с изгубения и новостроящ се Храм.

Втора лекция, Берлин, 22 май 1905 г.
Соломоновият храм като символ на човека и като един Божий дом. Ноевият ковчег, Соломоновият храм и мерките на човешкото тяло. Вътрешността на Соломоновия храм. Идеята на Соломоновия храм и рицарите тамплиери. Техните учения. Двете течения от началото на човешкия род : Децата на света (синовете на Каин) и децата на Бога (синовете на Авел-Сет). Розенкройцерите, като продължители на Ордена на тамплиерите, нямаха друга цел, освен тази, която има и теософията: съграждането на великия общочовешки Храм.

Трета лекция, Берлин, 29 май 1905 г.
Легендата за истинският Кръст и световно-историческото значение на Соломоновия храм. Противоположността на двете течения в човешкото: Синовете Божии (потомци на Авел – Сет) и Синовете човешки (потомци на Каин). Съединяването на двете течения в Исус Христос. Изграждането на тристепенния миров Храм (в съответствие с физическото, етерното и астралното тяло) в хода на Стария Завет чрез Каиновите синове, служителите на света. Работата върху божествения миров ред чрез Божиите синове, служители на Кивота. Соломоновият храм като външен израз на онова, което Ковчегът на Завета трябва да бъде. Земното развитие на човека във връзка със символа на Кръста. Разликата между закон и милост според апостол Павел. Връзката между закон и грях в Стария Завет, между закон и любов в Новия Завет.

Четвърта лекция, Берлин, 5 юни 1905 г.
Алегорията между изгубеното и новоизвоюваното Слово във връзка с празника Петдесятница.
Петдесятница — празник на свободата на човешката душа. Свободата на избор между добро и зло. Грехопадението. Земната еволюция през кръгове, глобуси и раси. Седемте царе от Соломоновата династия през седемте периода на астралния глобус. Изграждането на макрокосмоса от Духа, Сина и Отеца; вътрешната работа на човека, черпеща от Духа, минаваща през Сина и насочена към Отеца. Следатлантските култури до Христовото Събитие и неговата връзка с принципите на Отца, Сина и Духа. Пробуждането на вътрешното Слово, пробуждане на етерното тяло като същинската тайна на празника Петдесятница.

Логосът и атомите в светлината на окултизма
Берлин, 21 октомври 1905 г. (бележки)
Бъдещата задача на световното теософско течение. Планът за ръководство на човечеството чрез Учителите на Бялата ложа. Логосът, Земната еволюция и атомите.

Отношението на окултизма към Теософското движение
Берлин, 22 октомври 1905 г.
Същност на окултните общества: йерархична структура; същност на Теософското общество: демократични основи. Връзката на двете лежи във факта, че Теософското общество е замислено като място, където трябва да звучи гласът на окултизма. Задачата на истинския окултизъм: вътрешното обучение в рамките на Теософското общество, популяризиране на окултното познание. Задачата на Теософското общество:
да се грижи с разбиране за окултните учения и окултния живот. За явната противоположност между окултното течение и организацията вътре в Теософското общество.

Масонството и еволюцията на човечеството
Берлин, 23 октомври 1905 г. (само пред мъже)
Берлин, 23 октомври 1905 г. (само пред жени)
Физическо разграничаване на двуполовостта в мъжки и женски индивиди през Лемурийската епоха. Един вид повторение в духовната област на този процес през Следатлантската епоха. Разделяне на мъдростта в една мъжка и женска разновидност. Каин и Авел като представители на това мистерийно учение и масонската легенда за Храма като техен символичен израз. Масонското схващане за възпроизводителната сила на бъдещето в лицето на Словото. Едностранчивите стремежи на масонството и на йезуитството. Преодоляването на древната мъдрост чрез новата мъдрост на теософията, която черпи от по-висшата надполовост.

Отношението на окултното познание към ежедневния живот
Берлин, 23 октомври, 1905 г. (вечер)
Включването на окултното познание в ежедневието. Астралното тяло на човека. Възпитанието и неговото значение. «Междинната» астрална субстанция. Преобразуване на астралната субстанция чрез чувствата, понятията и волевите решения. Астрални мисловни форми. Индивидуалните астрални тела и астралната субстанция на народа. Задачите на народа и техният израз в астралния план. Народностен темперамент и
народностен характер. Славянските и американските народи в зародиша на тяхната национална идея. Спиритуалната народностна идея на Изтока (славяни) и психическа народностна идея на Запада (американци). Тяхното свързване с монголския елемент на Изток, и с африканския елемент на Запад.

Царското изкуство в една нова форма
Берлин, 2 януари 1906 г. (пред мъже и жени)
Грешки и недоразумения относно масонството. Измяната на Таксил. Произход на името «свободно масонство». Трите стълба на културата: мъдрост, красота, сила. Дванадесето столетие и легендата за Светия Граал според масонското тълкуване. Противоположност между мъжко-масонския и женско-свещеническия принцип: овладяване на неживата природа и възприемане на дадените от Бога живи сили. Символът на кръста. Светият Граал като символ на бъдещето овладяване на силите на живота: Новата форма на царското изкуство. За Гьоте и неговото отношение към розенкройцерството.